27 февр. 2009 г., 11:37

Размахах пръст... 

  Поэзия
726 0 18
 

Размахах пръст. Изливах си тирадата.

Натривах носовете им. Злорадо.

Усещах се високо, според мярата

на грешната си съвест.

И тогава...

Нахлуха образите на обидата.

Подтискани картини оживяха...

И бавно проумявах всяка истина,

а спомените страшно загорчаха...

Видях се в ролята на слабоумната,

изгубена в илюзии и роли...

Но бях високо вече, на трибуната...

 

За мене някой

тихичко

се моли...

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички.
  • Добре,че осъзнаваш това,по-страшно щеше да бъде да не го осъзнаваш!!!Човек се учи от грешките си...ако иска!!!Поздрав и от мен!!!
  • със сигурност има кой
    хареса ми
  • Осъзнаването на допусната грешка е изкупление.
    Няма нужда някой да се моли за теб,,,
    Поздрави, Руми!
  • страхотно........
  • Много силно впечатление ми направи този твой стих. Силен е и като внушение и като смисъл и напис...
    Браво.
  • Добре, че все пак си се усетила - трибуна, не трибуна... И да слезеш, друг ще се напрай на маймуна
  • Обичам да те чета!
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
  • Румка, исках да кажа, че ако бяше самолюбива, нямаше да имаш смелостта да го напишеш тук!
    Самолюбивите са и излишно горделиви и не биха признали слабостта си. камо ли от трибуната!
    Дано ме разбра!
    И аз спирам, че ще стане чат!

    ПОЩА
  • Напротив! Мога да го кажа, без да се притеснявам. Защо да си кривя душата. Себелюбието ми е породило много недоразумения и съм наранявала от гордост тези, които са ми най-скъпи.
    Чакай, че взе да прилича на изповед.
  • "Оглупяла съм от себелюбие..."
    Е стига сега и ти!
    Не мисля, щом можеш да го кажеш!
  • Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат това.
    Ели, знам защо си очаквала друг финал. И аз очаквах много по-различно стечение на събития в моя живот, но... Сега ми е ясно, че гордостта ме е правела безкрайно смешна. И затова имам нужда някой да се помоли за мен. Оглупяла съм от себелюбие.
    Вилдан, питаш кое пречи на лирическата да слезе от трибуната. Срамът. Пустият му срам. Какво ще кажат хората... А и тя е излязла там да се покаже, да натрие носовете на другите... Но...
  • страхотно е!
  • Гласувам с две ръце "за"
  • А какво пречи на лирическата да слезе от трибуната?
  • Явно мислите ми са пак като на Ели - за финала...!
    Харесах!
  • Трибуната на живота! Хареса ми стиха!
    Очаквах друг финал обаче... не знам защо
Предложения
: ??:??