Размазани звуци...
Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени.
А пък аз съм с отдавана протрити обуща.
Все се пилея в слова нескопосани,
изгубил билета за своето връщане.
Бягат улици дълги от мръсен асфалт.
Силуетна тълпата забързано крачи.
И всеки поглед сив тежи като кобалт -
тук никой за никого нищо не значи.
Избледнява нощта във звук от пиано
и звездите брои като дребни монети.
Изгревът кърпи небето раздрано -
аз кърпя живота си в скучни куплети...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
