29.05.2011 г., 23:51 ч.

Размазани звуци... 

  Поезия
1163 0 17

Размазани звуци от нощно пиано.

Луната е златна пара без покритие.

Вехто одеяло - небето раздрано -

из облачни дупки сънят ми се скита.

 

Всички посоки са вече износени.

А пък аз съм с отдавана протрити обуща.

Все се пилея в слова нескопосани,

изгубил билета за своето връщане.

 

Бягат улици дълги от мръсен асфалт.

Силуетна тълпата забързано крачи.

И всеки поглед сив тежи като кобалт -

тук никой за никого нищо не значи.

 

Избледнява нощта във звук от пиано

и звездите брои  като дребни монети.

Изгревът кърпи небето раздрано -

аз кърпя живота си в скучни куплети...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??