Разминаване

Poetry » Love

1.1K 0 8

Аз някак закъснях и да те срещна -

навярно ти на този ъгъл си ме чакал,

навярно си ми носел даже цвете,

навярно плахо си пристъпвал в мрака.

А аз... По пътища без име все се лутах

и все преследвах някакви химери

и твърде дълго себе си залъгвах,

че рано е, че имам още време.

А ти навярно дълго си ме чакал

на този ъгъл, вгледан в две посоки,

аз в себе си единствено се вглеждах,

оплаквайки житейските несгоди.

И най-накрая ти оттук си тръгнал

и може би с друга под ръка,

аз късно теб се сетих да потърся,

но срещнах вече само самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

manuela822000 (Мануела Бъчварова)

Така е. Късно се сещаме да направим стъпката. Терзаем се и съжаляваме за пропуснатите шансове.

2011-05-19T15:51:30+03:00
velikataniki (Николина Милева)

хубаво е

2011-01-19T18:49:42+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Тъжен, стаено-емиционален стих!Ако ще ти стане по-добре - Понякога разминаването е за предпочитане пред сблъсъка с неподходящ обект или субект! Някои твърдят, че в света има 1- единствена наша половинка... не знам, струва ми се крайна подобна категоричност, но със сигурност "кръвната ви група" трябва да е сходна!

2010-12-13T13:55:15+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

понякога...
но пък стихотврението макар и тъжно...
е много хубаво...сърдечен поздрав, Таня.

2010-10-19T20:02:58+03:00
sunffloers (Галя Мяховска)

Тъжно!

2010-10-19T19:00:56+03:00