Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах
и все преследвах някакви химери
и твърде дълго себе си залъгвах,
че рано е, че имам още време.
А ти навярно дълго си ме чакал
на този ъгъл, вгледан в две посоки,
аз в себе си единствено се вглеждах,
оплаквайки житейските несгоди.
И най-накрая ти оттук си тръгнал
и може би с друга под ръка,
аз късно теб се сетих да потърся,
но срещнах вече само самота.
© Таня Панайотова Всички права запазени