19.10.2010 г., 14:47

Разминаване

1.1K 0 8

Аз някак закъснях и да те срещна -

навярно ти на този ъгъл си ме чакал,

навярно си ми носел даже цвете,

навярно плахо си пристъпвал в мрака.

 

А аз... По пътища без име все се лутах

 и все преследвах някакви химери

и твърде дълго себе си залъгвах,

че рано е, че имам още време.

 

А ти навярно дълго си ме чакал

на този ъгъл, вгледан в две посоки,

аз в себе си единствено се вглеждах,

оплаквайки житейските несгоди.

 

И най-накрая ти оттук си тръгнал

 и може би  с друга под ръка,

аз късно теб се сетих да потърся,

но срещнах вече само самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е. Късно се сещаме да направим стъпката. Терзаем се и съжаляваме за пропуснатите шансове.
  • хубаво е
  • Тъжен, стаено-емиционален стих!Ако ще ти стане по-добре - Понякога разминаването е за предпочитане пред сблъсъка с неподходящ обект или субект! Някои твърдят, че в света има 1- единствена наша половинка... не знам, струва ми се крайна подобна категоричност, но със сигурност "кръвната ви група" трябва да е сходна!
  • понякога...
    но пък стихотврението макар и тъжно...
    е много хубаво...сърдечен поздрав, Таня.
  • Тъжно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...