Разминаване
Остарявам. Ти още си млада.
Разминаваме се. И мълчим.
Между нас е зейнала яма.
Годините са път неизвървим,
сринат в пресечка на двама.
Обиколни пътеки няма -
отстрани са само блата,
предпочита човекът да брани
себе си, а не любовта.
Тя, любовта, е безкрайно море,
с цунамита понявга огромни
и ако давиш мойто сърце -
помни! - остават ни спомени!
Едни с дъх на горчиви бадеми,
други в излян благослов.
А времето умее да помни.
Дори несподелена любов!
© Валентин Василев All rights reserved.
