Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини
говорех какво ще правя,
а сега говоря
какво преди съм правил.
Като млад не се боях
от черни коси и бели облаци,
а сега
най-много се боя
от бели коси и черни облаци.
Тогава се стремях
да имам, Боже, придобивки,
а сега се страхувам
да не загубя, което имам.
Знам, че
бялата брада не става черна.
Но затова пък
аз се правя на "мъдрец",
чиято мисъл си е вярна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
