Размисли и страсти
Нададе вой отвъд небето...
От истината - знае се - боли.
Не я намери там, където
измислила я бе самата ти.
А истината странен е субект.
И колкото цветя да ù рисува
един, добър във думите, поет,
все някога - и късно - но изплува.
От думите ти капеше отрова,
перото, нажълтяло, се осèше.
Не бяха думи, и не беше слово -
безумно отчаяние кървеше.
Засилиха се рани да превързват
подобни тебе - с гръмки имена.
Величията сте странни. Колко бързо
променяте възхита във вина.
За Господ, казват, че родил се в ясли
сред мириса на гнило, сред овцете...
Не е необходимо да си кактус,
ако пустиня е душата ти, не цвете.
Останал Той на тридесет и три.
(това е някъде в четвъртата десетка)
Дано на тази възраст да почерпиш ти,
пък, ако минала си ги - за моя сметка
ще бъде питието плюс голям букет!
(нозете някой друг да ти целува)
Бих стиснала ръката на добър поет,
но без душа ли е - и пет пари не струва!
Обвила се във тъмнина, а в стих твърдиш
ах, колко ослепителна е светлината...
Най-лесно е да бъдеш себе си. Бъди.
На Едногò е писано да ходи по водата.
© Мая Попова All rights reserved.
