Размисли на бедняка
Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах.
Баща ми бе къртица.
Покриваше се с пръст
и черна кал.
Пък майка ми, горката, прибраха я небесни ангели.
Невеж и беден съм. Защо се смеете?
Излъчвате студена арогантност под фините палта
от скъпа кожа.
Смърдите на помия.
Продажници.
Воните лошо, жлъчно, като неизмити от години.
Превзети и неискрени глупци сте.
Невежият Ви го казва.
О, хора!
Щастлив съм, че съм туй, което съм,
и нямам лъскава помпозност под светлите очи
на кристален полилей.
Понякога да си "невеж" е радост.
Бедността - корона.
Прощавайте, че скривам същността си в дрипи,
а зейналите ми обувки плачат гладни.
Предпочитам собствената си мизерия,
но не и да продам душата си.
О, хора!
Позор е да изгубиш себе си.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах.
Баща ми бе къртица.
Покриваше се с пръст
и черна кал.
Пък майка ми, горката, прибраха я небесни ангели.
Невеж и беден съм. Защо се смеете?
Излъчвате студена арогантност под фините палта
от скъпа кожа.
Смърдите на помия.
Продажници.
Воните лошо, жлъчно, като неизмити от години.
Превзети и неискрени глупци сте.
Невежият Ви го казва.
О, хора!
Щастлив съм, че съм туй, което съм,
и нямам лъскава помпозност под светлите очи
на кристален полилей.
Понякога да си "невеж" е радост.
Бедността - корона.
Прощавайте, че скривам същността си в дрипи,
а зейналите ми обувки плачат гладни.
Предпочитам собствената си мизерия,
но не и да продам душата си.
О, хора!
Позор е да изгубиш себе си.
© Лили Спасова All rights reserved.
