dara33 (Лили Спасова)
78 225
Jan 27, 2005, 11:49 AM

Размисли на бедняка 

  Poetry
953 0 5
Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах.
Баща ми бе къртица.
Покриваше се с пръст 
и черна кал.
Пък майка ми, горката, прибраха я небесни ангели.
Невеж и беден съм. Защо се смеете?
Излъчвате студена арогантност под фините палта
от скъпа кожа.
Смърдите на помия.
Продажници.
Воните лошо, жлъчно, като неизмити от години.
Превзети и неискрени глупци сте.
Невежият Ви го казва.
О, хора!
Щастлив съм, че съм туй, което съм,
и нямам лъскава помпозност под светлите очи
на кристален полилей.
Понякога да си "невеж" е радост.
Бедността - корона.
Прощавайте, че скривам същността си в дрипи,
а зейналите ми обувки плачат гладни.
Предпочитам собствената си мизерия,
но не и да продам душата си.
О, хора!
Позор е да изгубиш себе си.

© Лили Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси многооооо)))
  • Истинско е! По-добре да бъдеш себе си и да не ти пука от мнението на другите, но не поради друга причина, а просто защото "ТЕ" няма да живеят твоя живот, за да имат право да го управляват!6-тичка търкаличка от мен
  • Благодаря и дано не изгубим себе си. По- добре със зейнали обувки отколкото с души изгубени...Благодаря ви момичета.
  • Пожелавам ти никога да не губиш себе си! Много ми хареса!
  • Силен стих, много хареса ми това "зейналите ми обувки плачат гладни"!
Random works
: ??:??