27.01.2005 г., 11:49

Размисли на бедняка

1.2K 0 5
Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах.
Баща ми бе къртица.
Покриваше се с пръст 
и черна кал.
Пък майка ми, горката, прибраха я небесни ангели.
Невеж и беден съм. Защо се смеете?
Излъчвате студена арогантност под фините палта
от скъпа кожа.
Смърдите на помия.
Продажници.
Воните лошо, жлъчно, като неизмити от години.
Превзети и неискрени глупци сте.
Невежият Ви го казва.
О, хора!
Щастлив съм, че съм туй, което съм,
и нямам лъскава помпозност под светлите очи
на кристален полилей.
Понякога да си "невеж" е радост.
Бедността - корона.
Прощавайте, че скривам същността си в дрипи,
а зейналите ми обувки плачат гладни.
Предпочитам собствената си мизерия,
но не и да продам душата си.
О, хора!
Позор е да изгубиш себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси многооооо)))
  • Истинско е! По-добре да бъдеш себе си и да не ти пука от мнението на другите, но не поради друга причина, а просто защото "ТЕ" няма да живеят твоя живот, за да имат право да го управляват!6-тичка търкаличка от мен
  • Благодаря и дано не изгубим себе си. По- добре със зейнали обувки отколкото с души изгубени...Благодаря ви момичета.
  • Пожелавам ти никога да не губиш себе си! Много ми хареса!
  • Силен стих, много хареса ми това "зейналите ми обувки плачат гладни"!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...