Размисли на едно пораснало момиче
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди?
За спящата красавица навярно взе ме.
По детски на ума му аз се чудя,
дали пък недовижда кичурите бели?
Не го ли дразнят старческите ми болежки
и бръчиците край очите – паяжина ситна?
Лепи крилата ми провиснали и тежки
перо подир перо, за полет ме подтиква.
Кажете ми, за мен е винаги необяснимо –
прощава ми, ако съм яхнала метлата
или когато отровното ми скорпионско жило
забивам в него (повече и в мен самата).
Не е вълшебник, моят джентълмен,
нито е принц на кон със бяла грива,
но само с него моят Ден рожден
и всеки следващ е неповторим.
И съм щастлива!
© Даниела Виткова All rights reserved.
