Размисли над чаша вино…….
Днес е дъжд, а утре – сняг и времето е мой враг
Стоя със чаша вино в ръка, в стая притъмнена и гледам
през прозореца капещи листа.
Задавам си въпроси, а отговори за тях аз нямам.
Защо ли хората изневеряват, защо потъпкват доверието свято
те лутат се и търсят най-доброто, за подвизи алчни и лицемерие скрити.
Защо създават се децата, щом и тях включват ги в играта.
Какво делят, какво се карат, защо се те в сърцата нараняват.
Защо очите ви са нейде в поглед чужд, защо забравяш ти клетвата си свята.
Защо цената на морала е паднала в канала.
Защо жените лесно се разплакват, защо кокетничат и важничат.
Изискат с ярост любовта и борят се за нея, а после като стар парцал
захвърлят я и казват ти – не си доразбрал.
Реших да му отпусна края и много да не мисля.
Отговори на тез въпроси нямам – е нека по-умните от мен
с шепи да раздават.
© Николай Стоянов All rights reserved.