Размисли в парка
РАЗМИСЛИ В ПАРКА
Искам да съм зелена като този парк -
не зелена по опит, а с спокоен нрав.
С кислород се сутрин от него зареждам
и с ведър поглед после света поглеждам.
Изпълва ме със наслада въздухът свеж.
Мечтая си във него с младежки копнеж...
на почетна възраст, с побеляла глава,
за мен малко радост да има, топлота,
до мен близост човешка, поглед сърдечен,
искрица във очите, въпрос извечен:
"могат ли двама, вече макар немлади,
в живота дружни да са, верни другари? "
Птичките пеят в захлас радостни химни.
Много ме радват, радват гледките дивни...
Радва ме това пролетно настроение.
Искам да живея, имам вдъхновение.
Искам да пиша аз оди за възхвала
за любовта, що ме и мен връхлетяла...
Знам аз, че зеленият цвят е младежки
и в трета възраст има мечти човешки...
Така мисля, седнала на мойта пейка,
очаквам да дойде при мен мойта "грейка" -
кръвта да раздвижи, очи ми да светнат
и радостни мисли в главата да текнат...
Така все се повтарят утрини свежи,
срещат, разминават немлади младежи.
А паркът красив, гостоприемен, зелен,
щастието иска да дойде и при мен.
© Анка Келешева All rights reserved.
