Защо се страхуват
момчетата
и тъпчат душите
с лъжи.
Защо в любовта се
не вричат,
а казват...
от нея горчи.
Бягат от страстите
силни,
страдат,
когато горят
и някак стават
безсилни,
плиснат ли
чувствата в тях.
Свободата
дар е безценен.
За нея копнеят,
болят.
Но щом я напълно
получат,
самотен е
техният бряг.
П.П. Посветено на моите синове, вече мъже, и на всички прекрасни момчета.
© Таня Мезева All rights reserved.
твоите, моето...нашите...дори порасналите момчета...
истински стих, мила Танечка...много вълнуващ и истивски...
прегръщам те, с много обич.