Sep 4, 2008, 3:48 PM

Размисъл

Poetry » Philosophical

1.1K 0 36

Защо се страхуват
момчетата
и тъпчат душите
с лъжи.
Защо в любовта се
не вричат,
а казват...
от нея горчи.

Бягат от страстите
силни,
страдат,
когато горят
и някак стават
безсилни,
плиснат ли
чувствата в тях.

Свободата
дар е безценен.
За нея копнеят,
болят.
Но щом я напълно
получат,
самотен е
техният бряг.

П.П. Посветено на моите синове, вече мъже, и на всички прекрасни момчета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ами това са те...момчетата...
твоите, моето...нашите...дори порасналите момчета...
истински стих, мила Танечка...много вълнуващ и истивски...
прегръщам те, с много обич.

2008-09-08T00:27:25+03:00
Индиана (Криси)

Много хубав стих, Таничка, правдив, но дали не се отнася и за голяма част от жените? Да са ни живи и здрави момчетата! С обич!!!

2008-09-07T23:48:18+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Любовта е свободна да ни избира ... Който може да я приеме ще има криле! Научи на това момчетата си , Таня ! Хубав стих ! Поздрави от мен !

2008-09-07T23:45:19+03:00
враната (Маргарита Василева)

Мъжете се страхуват от силни жени,нищо по вярно!

2008-09-07T23:09:12+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

Стиха е толкова истински! Прегръдка и от мен, Таня!

2008-09-07T18:14:11+03:00