Размисъл
Защо се страхуват
момчетата
и тъпчат душите
с лъжи.
Защо в любовта се
не вричат,
а казват...
от нея горчи.
Бягат от страстите
силни,
страдат,
когато горят
и някак стават
безсилни,
плиснат ли
чувствата в тях.
Свободата
дар е безценен.
За нея копнеят,
болят.
Но щом я напълно
получат,
самотен е
техният бряг.
П.П. Посветено на моите синове, вече мъже, и на всички прекрасни момчета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Да са ни живи и здрави момчетата! С обич!!! 
