Размисъл
Човек без сърце, говорещ за чувства,
човек без характер, говорещ за нрав,
не мислещ глупак, забравил да вкусва
вкуса на любовта, а се мисли за прав.
Тъмни улици, мрачна нощ,
разхождат се хора, но празно е „там”,
защото си мислят, че вече е мощ –
в джоба- пари, а в сърцето си сам...
Глупави хора, загубили смисъл
в живота прекрасен, в живота красив
глупак си и ти, ако любовта си отписал,
а се надяваш да бъдеш щастлив!
© Александрина Крушкова All rights reserved.
Поздравление за тази поезия.. Много силни думи ,който те карат да се замислиш.. включително и истински ..!! Браво (6)
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
