Mar 29, 2015, 7:17 PM  

Размисъл над бездната

1.4K 1 29

 

Над бездната -  око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната  дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново - много дълбоки, философски мисли..., а който не е срещал Любовта - я търси цял живот..., нима търси гибелта...!!!
    "Пази се от любов -
    невидимият глас ми казва...
    Цветето на гибелта
    пониква с нея..."
  • "полетът на птица с времето окаменял" - това е много интересен образ... Не е страшно да дойде красивото, дори и да ни избяга после. Омагьосващо преживяване са стиховете ти, Мисана!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Зарадвах се, че хареса скромния ми текст. Извини ми за голямото закъснение, с което изказвам благодарността си, но едвам сега видях, че си коментирала творбата ми.
  • "Съзерцанието ражда вечност
    от клетките на дългото мълчание..."
    Харесва ми!Поздравления!
  • Благодаря, Ани! Толкова си мила. Трогна ме с хубавия си коментар.

    Нека те поздравя с нещо по този случай и да ти пожелая приятна вечер:

    https://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI

    Стефане, погрешно си ме разбрал. Никога не съм те изпращал в обятията на смъртта. Пазил ме бог! Не съм черен маг. Просто допълних мисълта на Нитцше, без да правя връзка с теб. Извинявам се, ако съм се изразил неудачно и съм оставил вратичка за превратно разбиране на думите ми.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....