29.03.2015 г., 19:17  

Размисъл над бездната

1.4K 1 29

 

Над бездната -  око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната  дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново - много дълбоки, философски мисли..., а който не е срещал Любовта - я търси цял живот..., нима търси гибелта...!!!
    "Пази се от любов -
    невидимият глас ми казва...
    Цветето на гибелта
    пониква с нея..."
  • "полетът на птица с времето окаменял" - това е много интересен образ... Не е страшно да дойде красивото, дори и да ни избяга после. Омагьосващо преживяване са стиховете ти, Мисана!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Зарадвах се, че хареса скромния ми текст. Извини ми за голямото закъснение, с което изказвам благодарността си, но едвам сега видях, че си коментирала творбата ми.
  • "Съзерцанието ражда вечност
    от клетките на дългото мълчание..."
    Харесва ми!Поздравления!
  • Благодаря, Ани! Толкова си мила. Трогна ме с хубавия си коментар.

    Нека те поздравя с нещо по този случай и да ти пожелая приятна вечер:

    https://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI

    Стефане, погрешно си ме разбрал. Никога не съм те изпращал в обятията на смъртта. Пазил ме бог! Не съм черен маг. Просто допълних мисълта на Нитцше, без да правя връзка с теб. Извинявам се, ако съм се изразил неудачно и съм оставил вратичка за превратно разбиране на думите ми.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...