29.03.2015 г., 19:17 ч.
Размисъл над бездната
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание...
В сивеещите улеи,
проблясващи
през втренчената в мен мъгла,
разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам (сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза,
заплашен с похищение от Другостта.
Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея...
Размеква любовта
и неусетно притъпява
иглите остри на съмнението...
И Друг прониква в теб чрез нея...
в страхотната дълбочина,
където девата на Непристъпното живее...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"полетът на птица с времето окаменял" - това е много интересен образ... Не е страшно да дойде красивото, дори и да ни избяга после. Омагьосващо преживяване са стиховете ти, Мисана!
-
Благодаря ти за вниманието, Катя! Зарадвах се, че хареса скромния ми текст. Извини ми за голямото закъснение, с което изказвам благодарността си, но едвам сега видях, че си коментирала творбата ми.
-
"Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание..."
Харесва ми!Поздравления! -
Благодаря, Ани! Толкова си мила. Трогна ме с хубавия си коментар.
Нека те поздравя с нещо по този случай и да ти пожелая приятна вечер:
https://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI
Стефане, погрешно си ме разбрал. Никога не съм те изпращал в обятията на смъртта. Пазил ме бог! Не съм черен маг. Просто допълних мисълта на Нитцше, без да правя връзка с теб. Извинявам се, ако съм се изразил неудачно и съм оставил вратичка за превратно разбиране на думите ми. -
Прекрасно, много смислено!
-
Благодаря, Стефане! Много хубава мисъл на Нитцше си цитирал.
Мисля, че същото важи и за Смъртта.
Мерси, Валентине! Трогнат съм от споделеното!
И на двама ви желая здраве и нови творчески инвенции! -
Прекрасно! Припомняш ми възклицанието на Мюсе:
"Кой пристига? Кой ме вика? Никой няма.
Сам съм. - Часовете отминават само.
О, самотност! - Нищета!" ... и разравяш мисълта на Мопасан:
" ...най-голямото страдание в нашето съществувание е нашата вечна самота и всички наши усилия, всички наши действия са отправени само към едно - да избягаме от тази самота." Дълбаеш в неприкосновеното, Младене! Поздрави! -
Благодаря ти, Руми! Толкова е точно онова, което си написала, че се явява своеобразна диагноза на времето, в което живеем. За мен то е време на фалшивите ценности. Всичко е ронливо, нетрайно. Няма дори истинска любов. Къде остана безсмъртната любов, пример за която е Нина Грибоедова? Съществува ли такава жена днес? Не искам да обиждам жените, защото поне аз ги уважавам повече от мъжете /които дори не ги поставих за разискване/, но ми се струва, че Нина Грибоедова повече никога не би се преродила на тази Земя. Какво ни остава тогава? Да се опитаме да опазим бисера в нас - бисера пазен от девата на Непристъпното. Защото Христос ни учи: "Не хвърляйте бисерите си пред свинете..."
Лека вечер и хубави сънища! -
Мисана, отново си размишлявал над една много сериозна и необятна тема!
В този свят става все по-трудно да се създадат истински взаимоотношения и да се изгради истинско доверие! Tочно в такива моменти, човек взима решение да остане сам ''сред този хаoс''... Аз бих казала ''Сам, далеч от този хаос'', защото взел веднъж това решение, човек прави всичко възможно да бъде далеч от цялата светска суета! Поздравявам те! -
Благодаря за вниманието и за това точно изказване, Ирена!
Благодаря, че оцени текста ми, Плами!
Лека вечер и ново вдъхновение! -
Един от малко избори, които имаме, е кого да допуснем в нашия свят.
Поздрави, Мисана! -
Благодаря ви, Миночка и Краси, за посещението и за хубавите думи!
Да бъде хубава новата седмица за вас! Да ви носи вдъхновено перо! -
Самотата е моя!
Не я давам на никого!
В простора ѝ грапав
можеш да влизаш единствено ти…
Ние самите даваме това разрешение, Мисана - с всички последствия, които много добре знаем...
Стилистично издържан стих - това ми хареса най-много! -
Човек се ражда сам и сам си отива от този свят, а със околния се научава да живее,като е в непрестанна борба със себе си.Мъглите са нашето съмнение,дали се движим в слънчевата или тъмната страна на живота.Хареса ми разсъждението, винаги нови мисли пораждат стиховете ти.Поздрав!
-
Благодаря ти за вниманието, Илко и за мъдрите думи!
Прав си: "Човешката любов дава и отнема по равно".
Ти приемаш будистката доктрина, но в даоските текстове се говори за постигане на физическо безсмъртие в това, на пръв поглед несъвършено, наше тяло. И там девствеността на аза играе първостепенна роля!
Желая ти хубава нова седмица и много вдъхновение! -
Благодаря ти за вниманието, Тони! Много точно възприемане на смисъла, който аз вложих в този текст, поднасяш в коментара си.
Да е много хубава и вдъхновена за теб новата седмица!
П.П. Видях, прочетох и отговорих на писмото ти. -
Добър вечер, Младене!
Поставената цел към непоквареността на аза е пътят към спасението.
Страха от Другостта:
"Дали ще имам силата да устоя? -
Мишена беззащитна
в оптическия мерник на света!
Пази си от любовта -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта пониква с нея...
Веднага се сетих за един стих на Петьофи за любовта / човешката любов/"Любов, любав - едничка твоя капка бе океан отрова!"
Дано съм влезла в твоя тон!Благодаря ти! Имаш писмо. -
Мерси, Евелина! Много се радвам да видя споделените от теб мисли в коментарното поле на текста ми. Желая ти възможно най-хубава седмица!
Много се радвам на точните ти разсъждения, Ренета! Един световно известен химик /за щастие наш сънародник/ написа и издаде книга, в която попаднах на следната елегантна и дръзка мисъл:
"Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици!"
Всички ние знаем, че Създателят /независимо от ориентацията си между добро и зло/ е всъщност и най-големият Учител. Следователно, ако искаме да сме негови достойни ученици, ние следва да бъдем еретици и да предполагаме, че девата на непристъпното в нас не му е подвластна.
Дори и той не може да властва над нея. Така, както на дъното в дробовете ни има т.нар. остатъчен въздух, който остава свещен и недостъпен. Той не може да бъде дишан през живота ни и напуска дробовете едва след смъртта. Създателят е проектирал тази зона за непристъпност в нас, именно, за да не може дори и Той да има достъп до нея. Иначе, къде остава нашата индивидуалност? Всички ние ще се окажем роботи с ЕГН-та от производстеваната Му конвейрна дейност. Да допуснем, че Създателят произвежда човеци на конвейр, със серийни номера, е мисля една светотатствена мисъл.
П.П. Всъщност сега виждам, че съм пропуснал един важен нюанс в твоето изказване, Ренета. Ти справедливо питаш, а кой създаде девата на непристъпното, нима друг Създател? Не и тя е създадена от нашия Създател. Но забележи, че нашият Създател е в състояние така да кодира девата при създаването й, че дори и Той да не може вече никога да я декодира. Това става чрез въведеното за пръв път от мен понятие СИЛНА ИНФОРМАЦИЯ /мисли си това, като заплитане на гордиев възел, който никога вече не може да бъде разплетен, включително и от вързалият го/, която Създателят използва, за да скрие следите си и да създаде т.нар. ЗОНА НА НЕПРИСТЪПНА СВЕТЛИНА и за самия себе си. Иначе и Той щеще да бъде познаваем за творенията си.
Приятна вечер!
Благодаря на Мария Николова, че оцени високо текста ми!
Хубава нова седмица, Мария и много успехи през нея! -
Многопластов трябва да бъде отговорът ми, Мисана, /иначе ще стана многообхватен откъм коментарно поле. Темата която поставяш с въпрос е била винаги прелюбопитна за мен, а и за мнозина въобще. но в контекста на въпроса и по същество на творбата ти. Ще прозвучи богохулно /а не бива, защото отговарям просто на първия въпрос/ Който и да приеме едни човек, сам за себе си като Творецът му - то значи Бог за този човек. Следователно, ако Онзи който ни е сътворил, иска да се възползва от нас - кой би го спрял?! /най-малко собственото му творение/..и не ли ако опазваме себе си на скъпа цена за девата на дълбочинното и автентичното приемаме, че тя е създадена от друг един творец, а не нашия...мисля нашия е. Каквото Той дал е това!Ако дал ни е "съзерцанието " в себе, добре. ако дал е да се плати цена за даване или вземане, то е и едното и другото. преливане. нищо никъде не се губи....
-
Прекрасно - размисли и страсти..., - "Нищо не лекува така добре душата както вълненията, а от вълненията може да ни излекува само душата."
-
Съгласен съм Ренета, но от кого сме сътворени? Кой е творецът ни - Бог или Дявол? Защото всеки от нас е изпитвал подобни съмнения. И онзи, който ни е сътворил, не се ли възползва от нас, както грънчар от направения от него глинен съд?
Благодаря за интересния коментар, Василке! Моят отговор е прост - да съхраня монаха в мен! Желая ти чудесна нова седмица!
Мерси и на теб, Никола, за вниманието! Хубава седмица и ново вдъхновение! -
"Пази се от любов", но как? Съдбата не ни казва, затова опитай! Поздрав!
-
Прав си, Мисана. Така го разбрах и аз в най-общ смисъл разбира се. Уподобих го малко с Яворов. Гневен на себе си и не само, че не може да се освободи от двете начала в себе си, които носи всеки човек. Те обаче са ни вдъхнати от Твореца. Той нищо не е сътворил просто така.
-
Благодаря ти за вниманието, Маги! Знаеш колко близка те чувствам.
Хубава нова седмица и вдъхновено перо!
Мерси за този много интересен коментар, Ренета! Да, ти много образно изразяваш нещата. Всъщност въпросът е дали любовта ни дава нещо по отношение на аза, или напротив отнема. Кое е по-голямото - даването или отнемането? Не е ли тя една врата, или тунел, през който нахлува Другостта като завоевател, лишаваща аза ни от неговата девственост и дълбочинност? Какво става например, когато двама се обикнат. Те го правят инстинктивно, за да избегнат поотделната си самота. Но изграждат една колективна такава. Двамата завинаги жертват девствеността на аза си и оскверняват девата на дълбочинното и автентичното, което лежи на дъното на същността им, заради една химера, че ще престанат да бъдат самотни. Всъщност те реализират самота на още по-високо ниво и плащат прескъпа цена за това. -
Харесах, Мисана! "Другостта" приех като едната сянка се бори да надделее над другата - като "две сенки" еднакво силни и противоречащи си, но и равни по сан, в тази обител на "Аза". Хубава вечер! Оцених по-рано високо!
-
тя... самотата..
болезнено присвиваща
до последното ребро…
като безтъжие от облак изляло се
в тих вопъл на душата..
мисана... размисли, развълнува и мен...
поздравявам те.. -
Благодаря ти, Елица за този хубав коментар. Много ме трогна!
Мерси, Ренета, че оцени най-високо текста ми!
И на двете ви желая много хубаво прекарване на остатъка от неделята и
успешна във всичко седмица! -
С философски поглед към самотата и нейния спасителен смисъл:
"разбирам смисъла единствен
да бъда сам
и да остана сам(сред този хаос) -
последен път към непоквареност на аза"
Замислям се над всеки израз и благодаря за дълбочината.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Пази се от любов -
невидимият глас ми казва...
Цветето на гибелта
пониква с нея..."