Разнопосочно
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя,
но се случи, че днес нетърпимо боли
и препуска сърцето му в спомени смътни.
Паметта ви обаче е къса. Дали?
Как изглеждате толкова фини и хубави,
а забравяте в миг на кого се дължи
и е страшно – ръцете мазолесто груби
ще ви кажат, че някой останал е жив.
От какво ли е тази ненужна уплаха?
Та, човекът е просто от път уморен,
но в душата не носи за никой заплаха
и страхува се много в света ви студен.
Затова погледнете как плахо пристъпва.
Изтъкан е от обич, отчайващо сам.
Той за всеки платил е цената прескъпо.
Но да седне баща ви до вас ви е срам.
© Ани Монева All rights reserved.
Много има да се желае до съвършенството.
