Разнопосочно
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя,
но се случи, че днес нетърпимо боли
и препуска сърцето му в спомени смътни.
Паметта ви обаче е къса. Дали?
Как изглеждате толкова фини и хубави,
а забравяте в миг на кого се дължи
и е страшно – ръцете мазолесто груби
ще ви кажат, че някой останал е жив.
От какво ли е тази ненужна уплаха?
Та, човекът е просто от път уморен,
но в душата не носи за никой заплаха
и страхува се много в света ви студен.
Затова погледнете как плахо пристъпва.
Изтъкан е от обич, отчайващо сам.
Той за всеки платил е цената прескъпо.
Но да седне баща ви до вас ви е срам.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Боже, Ани, ти си национално богатство! Как не съм те открил досега?! Каквото и твое, да подхвана да чета - всичко е прекрасно, разтърсващо, съвършено... Благодаря ти, за изживяването, благодаря ти, че те има!
-
Тук ме разби! Финалът е впечатляващ.
-
Много силно и въздействащо! Адмирации!
-
Замисляща и сериозна тема си повдигнала с прекрасната си творба, Ани! Баща съм!Поздравления!
-
Хора, които са забравили от къде са тръгнали и на кого дължат това, което са ли? За съжаление да, Красимира. И мога съвсем отговорно да заевя, че това явление съвсем не е единично вече. Хора, които се срамуват от корените си, защото са се самозабравили, смятайки, че са прегърнали целия свят. Хора, които съвсем съзнателно изоставят родителите си, когато те имат най-голяма нужда в края си от тях.
Благодаря на всички, спрели се при мен! -
Има ли такива хора?!
-
Разтърсващо...
-
Много силен текст. Моите почитания!
-
Браво!!!
-
Поздравления.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за вниманието!