Anita765 (Ани Монева)
297 11768
10.10.2019 г., 21:49 ч.

Разнопосочно 

  Поезия » Друга
860 6 11

Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва  краката си, знам.

 

Той не би ви пресякъл за нищичко пътя,
но се случи, че днес нетърпимо боли
и препуска сърцето му в спомени смътни.
Паметта ви обаче е къса. Дали?

 

Как изглеждате толкова фини и хубави,
а забравяте в миг на кого се дължи
и е страшно – ръцете мазолесто груби
ще ви кажат, че някой останал е жив.

 

От какво ли е тази ненужна уплаха?
Та, човекът е просто от път уморен,
но в душата не носи за никой заплаха
и страхува се много в света ви студен.

 

Затова погледнете как плахо пристъпва.
Изтъкан е от обич, отчайващо сам.
Той за всеки платил е цената прескъпо.
Но да седне баща ви до вас ви е срам.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много има да се желае до съвършенството.
    Благодаря за вниманието!
  • Боже, Ани, ти си национално богатство! Как не съм те открил досега?! Каквото и твое, да подхвана да чета - всичко е прекрасно, разтърсващо, съвършено... Благодаря ти, за изживяването, благодаря ти, че те има!
  • Тук ме разби! Финалът е впечатляващ.
  • Много силно и въздействащо! Адмирации!
  • Замисляща и сериозна тема си повдигнала с прекрасната си творба, Ани! Баща съм!Поздравления!
  • Хора, които са забравили от къде са тръгнали и на кого дължат това, което са ли? За съжаление да, Красимира. И мога съвсем отговорно да заевя, че това явление съвсем не е единично вече. Хора, които се срамуват от корените си, защото са се самозабравили, смятайки, че са прегърнали целия свят. Хора, които съвсем съзнателно изоставят родителите си, когато те имат най-голяма нужда в края си от тях.

    Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Има ли такива хора?!
  • Разтърсващо...
  • Много силен текст. Моите почитания!
  • Браво!!!
  • Поздравления.
Предложения
: ??:??