Jun 16, 2009, 9:34 PM

Разочарован

  Poetry » Love
871 0 0

Сълза от сутрешна роса,
листо от роза е изпила,
клише досадно е любовта,
ако гнила семка е посадила.

Нова, пурпурна зора,
лице в морето е измила,
горчи от сладките л****,
когато твоята уста ги е изпила.

Слънчев лъч игриво ми намига,
плясък от крила, чайката танцува,
нещо в стомаха бавно се надига,
плача без сълзи, съзнанието негодува.

Красиво нещо е любовта, 
когато прави те щастлив,
боли ужасно след това,
когато си отново сам, сълзлив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...