Вървиш. Напред.

По коридора.

Със стъклени стени.

Те всички те гледат.

През стъклата.

Повтарят името ти.

Стоиш там.

Със сведен поглед.

Не поглеждай нагоре.

Остави ги да мислят.

Забрави светкавиците

на фотоапаратите им.

Те си нямат представа

защо са тук.

Омръзна ли ти от това?

Искаш просто да се обърнеш

и да бягаш назад, нали?

Късно е.

Ти направи избора си отдавна.

Избра живота си.

Не можеш да се обърнеш.

Можеш само да вървиш напред.

Вече се разочарова твърде много.

Разбра кои са лошите страни.

Разбра, че падаш в черна дупка.

Другите си тръгнаха навреме.

И тук оставаш само ти.

Не си мисли, че ще стане по-добре.

Просто свиквай.

Разочарованието ще продължи.