Разочарование
Навярно просто ми е много скучно.
За да се сещам все за тебе...
За безличните ти светли устни
или за малките очи кафеви.
Тялото без никаква извика
не ми е нужно, но го помня,
а веждите (които ти загуби)
често ме усмихват нощем.
Навярно просто ми е много скучно.
Защото май извивка някаква си спомних...
И устните ти – бяха си красиви устни,
докоснати случайно, топли.
Навярно просто ми е много скучно.
Очите ти не са със мънички размери
и май от мигли гъсти бяха обградени...
Навярно просто ми е много скучно.
За да изпитвам тази болка стара
по някакво забравено момиче,
което като всички си остава.
© Последната All rights reserved.
Много добро!
