Разочарование
Като малка много страдах.
Издигах се, но бързо падах.
Искам, но не мога
като другите и аз да се похваля,
че имала съм чудно детство,
че познала съм какво е Рая.
Моят татко грижи не полагаше,
не се интересуваше и ме забравяше.
Алкохолът беше му в кръвта,
не се трогваше от сълзите на неговите деца.
Но не, аз не му се сърдя,
всеки сам избира пътя си...
И въпреки че и сега роня сълзите си,
ще се опитам някак си
да не мисля за всичко сторено.
Знай, че когато дойдеш, ще бъде твърде късно!
Не ме вини, но ти постъпи мръсно!
Да, не вярвах, че ще го направя, но признавам,
ти си единственият човек, който ми се иска да НЕ познавам!
Съжалявам много за всичките безсънни нощи,
прекарани в страх и студ,
когато, ставайки ти нещо, ти крещеше като луд.
Пронизваха ме тежките ти думи,
пронизваха... като куршуми.
Изричаше какви ли не обиди
и нанасяше ми хиляди повреди.
Сгреших, надявах се да се промениш.
А сега вече знам: "Алкохолът не прощава!",
а миналото не се забравя!!
