Разплискано е синьото в очите ти
Като усетиш,
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени.
Ти си слънцето
над изворните ми страхове.
Крила за всяка капчица доверие.
Прелетните жажди на дланите
са нетрайни като люлка в мъгла.
Само думите слизат до свещени лози.
Само устните ни са заклинание
на преминаващи ангели,
които си шептят зад гърбовете ни.
Колко милиарди погледи
са хвърлили отдалечаващата се самотност
в кръвта на битието?
Сънувай волята ми да тека
в усмивката,
в сърцето ти,
в ръцете ти!
Аз затова сега те будя.
Разплискано е синьото в очите ти
от скока на душата ми.
Поздрав от мен!
