Jan 25, 2015, 2:09 PM

Разпятие

  Poetry
770 0 1

        РАЗПЯТИЕ

Лозница завързах за разпятие.
С винен сок тя кърми си зърната.
Получила от пролетта зачатие.
С любов на есен ще отвърне.

От виното пият за причастие.
На боговете, казват е кръвта.
Във виното се крие сладострастие
развързва на любовта връвта.

От него идват безсънни нощи
и вкус и мирис на любов.
Аз пия. Но защо ли още –
дори на смърт да ида,
                    съм готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чаша червено вино - как звучи само..., защо червеното вино се радва на този специфичен естетически ореол...!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...