Нахлу във мислите ми странно
и младостта ти ме плени.
Тъй вятърът през пролет ранна
стопява снежни пелени.
И любовта, години тляла,
ме прикова на твоя кръст.
След зима тъй кокиче бяло
цъфти на стоплената пръст.
Сребристата луна събра ни
щастливи под една стреха.
Звънът на празнични камбани
събуждаше за нас деня. ...