Разпятие
Нахлу във мислите ми странно
и младостта ти ме плени.
Тъй вятърът през пролет ранна
стопява снежни пелени.
И любовта, години тляла,
ме прикова на твоя кръст.
След зима тъй кокиче бяло
цъфти на стоплената пръст.
Сребристата луна събра ни
щастливи под една стреха.
Звънът на празнични камбани
събуждаше за нас деня.
Гърмяха буйни водопади,
шумяха листнали гори;
копнежи, болки и наслади
люлееха ни до зори.
Но беше кратка пролетта ни.
Сега отново идва мраз
и чувствата неизживяни
са разпиляни между нас.
И като скреж по дървесата
сребреят моите коси,
на твоя кръст и младостта ти
навярно друг ще се гори.
Гората пак ще е разлистена,
легенди повей ще шепти,
а ти все тъй ще бъдеш истинска
и в радостни, и в тъжни дни.
© Иван Христов All rights reserved.
