Разпятие за щъркели
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската –
прегърна ме, изпляска в тъмното.
А плясъкът преля във ехото,
пък ехото се разпиля във тътен.
И забуча в ушите ми, а бивол,
черен като въглен през съня ми,
заора с копитата си щърбави,
полето бе брадясало от тръни.
А после от гнездото сипнаха
връвчици, клечиците, сламата.
И гледах – тъжна щъркелицата
черупки счупени оплакваше.
И мъката ù стисна ме и мене,
тежеше ми, в гръдта ми съскаше.
И тоя сън отколе ме преследва...
Защо е светло, мамо? Съмна ли?
© Валентина Йотова All rights reserved.
