yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
May 3, 2013, 2:59 PM

Разпятие за щъркели 

  Poetry » Phylosophy
700 1 9

Студено ми е, мамо... Мръква ли?

Ръката ти едвам усещам.

Дочух, че долетели щъркели

върху тополата отсреща.

 

Сънувах как извива женската –

прегърна ме, изпляска в тъмното.

А плясъкът преля във ехото,

пък ехото се разпиля във тътен.

 

И забуча в ушите ми, а бивол,

черен като въглен през съня ми,

заора с копитата си щърбави,

полето бе брадясало от тръни.

 

А после от гнездото сипнаха

връвчици, клечиците, сламата.

И гледах – тъжна щъркелицата

черупки счупени оплакваше.

 

И мъката ù стисна ме и мене,

тежеше ми, в гръдта ми съскаше.

И тоя сън отколе ме преследва...

Защо е светло, мамо? Съмна ли?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??