Mar 26, 2020, 10:47 AM

Разпънати криле 

  Poetry
392 1 4

Предричам ти оазиса на бурите

в морето на безстрастната пустиня.

Наричам ти летеж без страх в лазурите

очите на жената ти любима.

 

Заричам те да бъдеш жив и истински

свободен дух. Дори и без окови

да се завръщаш там, където искал си

и да отлиташ към пространства нови.

 

Закичвам те с червено-бяло щастие,

дарявам ти гнездо и щърков полет.

Обичам те! И в зимното всевластие

оставам твоя закъсняла Пролет.

 

 

26.03.2020

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??