Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински
свободен дух. Дори и без окови
да се завръщаш там, където искал си
и да отлиташ към пространства нови.
Закичвам те с червено-бяло щастие,
дарявам ти гнездо и щърков полет.
Обичам те! И в зимното всевластие
оставам твоя – закъсняла Пролет.
26.03.2020
© Мария Димитрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
