Разпънати криле
Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински
свободен дух. Дори и без окови
да се завръщаш там, където искал си
и да отлиташ към пространства нови.
Закичвам те с червено-бяло щастие,
дарявам ти гнездо и щърков полет.
Обичам те! И в зимното всевластие
оставам твоя – закъсняла Пролет.
26.03.2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
