МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
26.03.2020 г., 10:47 ч.

Разпънати криле 

  Поезия
390 1 4

Предричам ти оазиса на бурите

в морето на безстрастната пустиня.

Наричам ти летеж без страх в лазурите –

очите на жената ти любима.

 

Заричам те да бъдеш жив и истински

свободен дух. Дори и без окови

да се завръщаш там, където искал си

и да отлиташ към пространства нови.

 

Закичвам те с червено-бяло щастие,

дарявам ти гнездо и щърков полет.

Обичам те! И в зимното всевластие

оставам твоя – закъсняла Пролет.

 

 

26.03.2020

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??