Разпънати криле
Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински
свободен дух. Дори и без окови
да се завръщаш там, където искал си
и да отлиташ към пространства нови.
Закичвам те с червено-бяло щастие,
дарявам ти гнездо и щърков полет.
Обичам те! И в зимното всевластие
оставам твоя – закъсняла Пролет.
26.03.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
