Разстрел
Всеки ден пред разстрела на своите мисли
аз целта съм щастлива, която остава
невредима, макар и с присъда подписана,
още топла, залутана в своето тяло.
"Огън- бий!"- пак припламват дулата на пушките
и оловните стършели писват към мене.
"Огън- бий!"- но навярно друг огън е нужният,
а пък може би пушките грешно се целят?!
Коригирайте мерника, мили приятели!
Ще ви дам за награда каквото поискате,
ала май ви е страх да поглеждате рани!
И каква е тогава вашата мисия?
Ето тук е гръдта ми - убирайте спусъка!
По-спокойно, а дъх след това ще поемате.
Заредете, щом трябва, залегнете, щом нужно е.
А пък аз ще живея, когато уцелите.
© Илиян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
браво...продължавай все така..
-
Радост, караш ме да се чувствам неудобно.Аз просто си драскам разни неща!
-
Не знам какво да ти кажа, освен може би, че е въздействащо!
Караш ме да се засрамя от това, което пиша! Благодаря ти, защото и от това имам нужда! -
Браво Иване
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По не знам каква причина ми напомни за "Стършел". Не знам чел ли си книгата, не си ли... Във всеки случай на мен ми е една от любимите дори и на тази ми възраст.
...
Ми нямам какво друго да кажа.
Връщам се в наши дни