дъждът от внимание
не докосва стича се 
по хлъзгавия купол на представите 
без да срещне нито един ръб
на съмнение
или процеп на вяра
и се губи в мъглата на безразличието
без да проникне 

вътре няма кълн 
нищо не никне
няма мисли за разплитане
нито желания за навиване на пръста
няма врата за завръщане 
само ключалка и в нея 
счупен ключ от 
забравени учудвания 
последен дъх на любопитство
и разтегната пружина на отегчение

дали ме виждат 
белите порцеланови очи на куклите 
покрай мен