Разтегната пружина
дъждът от внимание
не докосва стича се
по хлъзгавия купол на представите
без да срещне нито един ръб
на съмнение
или процеп на вяра
и се губи в мъглата на безразличието
без да проникне
вътре няма кълн
нищо не никне
няма мисли за разплитане
нито желания за навиване на пръста
няма врата за завръщане
само ключалка и в нея
счупен ключ от
забравени учудвания
последен дъх на любопитство
и разтегната пружина на отегчение
дали ме виждат
белите порцеланови очи на куклите
покрай мен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
