Реалистично
Хората се срещат...
... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота...
... и споделиха страст, мечти, копнежи,
жадувайки за всеки миг... несподелен...
очите им блестяха... заслепени
от чувствата вилнеещи... И ден след ден
изпиваха се... търсеха се... Лудост
обхванала ги бе... като змия...
увиваща и стягаща душата... Буря
безмилостна, изгаряща... А след това?
Не питаха... Не искаха да знаят...
потънали в сладост... и във красота...
Открадвайки щастливи мигове... и радост
... отдали воля... на греха...
... и разделят.
Сбогуваха се... тези двама души
в момент на ярост, болка и тъга...
Различни бяха и едва ли...
един на друг дариха си това,
което всекиго от тях бленуваше...
И нежна болка всеки съхрани... Лъжовен мир
със себе си... с околните, ликуваше...
че бе това поредният Захир...
... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота...
... и споделиха страст, мечти, копнежи,
жадувайки за всеки миг... несподелен...
очите им блестяха... заслепени
от чувствата вилнеещи... И ден след ден
изпиваха се... търсеха се... Лудост
обхванала ги бе... като змия...
увиваща и стягаща душата... Буря
безмилостна, изгаряща... А след това?
Не питаха... Не искаха да знаят...
потънали в сладост... и във красота...
Открадвайки щастливи мигове... и радост
... отдали воля... на греха...
... и разделят.
Сбогуваха се... тези двама души
в момент на ярост, болка и тъга...
Различни бяха и едва ли...
един на друг дариха си това,
което всекиго от тях бленуваше...
И нежна болка всеки съхрани... Лъжовен мир
със себе си... с околните, ликуваше...
че бе това поредният Захир...
© Детелина All rights reserved.
