17 июл. 2007 г., 00:01

Реалистично

846 0 8
Хората се срещат...

... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота...

... и споделиха страст, мечти, копнежи,
жадувайки за всеки миг... несподелен...
очите им блестяха... заслепени
от чувствата вилнеещи... И ден след ден

изпиваха се... търсеха се... Лудост
обхванала ги бе... като змия...
увиваща и стягаща душата... Буря
безмилостна, изгаряща... А след това?

Не питаха... Не искаха да знаят...
потънали в сладост... и във красота...
Открадвайки щастливи мигове... и радост
... отдали воля... на греха...

... и разделят.

Сбогуваха се... тези двама души
в момент на ярост, болка и тъга...
Различни бяха и едва ли...
един на друг дариха си това,

което всекиго от тях бленуваше...
И нежна болка всеки съхрани... Лъжовен мир
със себе си... с околните, ликуваше...
че бе това поредният Захир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...