17 июл. 2007 г., 00:01

Реалистично

845 0 8
Хората се срещат...

... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота...

... и споделиха страст, мечти, копнежи,
жадувайки за всеки миг... несподелен...
очите им блестяха... заслепени
от чувствата вилнеещи... И ден след ден

изпиваха се... търсеха се... Лудост
обхванала ги бе... като змия...
увиваща и стягаща душата... Буря
безмилостна, изгаряща... А след това?

Не питаха... Не искаха да знаят...
потънали в сладост... и във красота...
Открадвайки щастливи мигове... и радост
... отдали воля... на греха...

... и разделят.

Сбогуваха се... тези двама души
в момент на ярост, болка и тъга...
Различни бяха и едва ли...
един на друг дариха си това,

което всекиго от тях бленуваше...
И нежна болка всеки съхрани... Лъжовен мир
със себе си... с околните, ликуваше...
че бе това поредният Захир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...