17.07.2007 г., 0:01

Реалистично

Поезия

849 0 8

Хората се срещат...

... и срещнаха се двама души...
в момент на слабост... липса... самота.
Намериха се... не случайно...
откриха се... в делничната сивота...

... и споделиха страст, мечти, копнежи,
жадувайки за всеки миг... несподелен...
очите им блестяха... заслепени
от чувствата вилнеещи... И ден след ден

изпиваха се... търсеха се... Лудост
обхванала ги бе... като змия...
увиваща и стягаща душата... Буря
безмилостна, изгаряща... А след това?

Не питаха... Не искаха да знаят...
потънали в сладост... и във красота...
Открадвайки щастливи мигове... и радост
... отдали воля... на греха...

... и разделят.

Сбогуваха се... тези двама души
в момент на ярост, болка и тъга...
Различни бяха и едва ли...
един на друг дариха си това,

което всекиго от тях бленуваше...
И нежна болка всеки съхрани... Лъжовен мир
със себе си... с околните, ликуваше...
че бе това поредният Захир...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

detdim (Детелина)

Ще пиша gerrda...ще пиша

2007-09-26T08:45:10+03:00
gerrda (Геновева Христова)

хубаво е много и много!

ПИШИ ОЩЕ!!!

2007-09-18T02:48:09+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Не спим, за да четем хубави стихове!

2007-07-17T13:03:34+03:00
IVETO_tattoo (Ивето)

БРАВО!!!

2007-07-17T07:59:18+03:00
detdim (Детелина)

Благодаря Ви!Вие не спите ли бе, хора

2007-07-17T07:34:42+03:00