Страх и болка, мъка и тъга!

Мечта – разлята чаша със вода,

обвива мисли и чувства,

разрязва белези стари.

И скрива сълзите плахо

и показва маската ужасна,

и подема нови цели

- гълъби над поле прелетели.

Взема ти ръката нежна

новата надежда.

Диханието бледно очертава

спирала – празни стъпала.

Има достатъчно думи изказани

и белези прорязани

в топла кръв обгърнати

и спомени прегърнати.

Чу ли достатъчно?

Гледа ли загадъчно?

Можеш ли реалността да промениш

и всичко пак да продължиш?

Срам!?!

Това ли  чувстваш,

осъзнал грешките болезнени?

Всичко има край!

Не се отказвай!!!

Какво от това, че те боли.

Скоро всичко ще е забравено

и в тишина удавено.

Не навеждай глава,

това е само слабост.

Душата е река огромна,

може всичко да боли,

може всичко да крещи,

но пак надеждата остава

и белезите изцелява.