Aug 25, 2015, 11:22 PM

Ребуси 

  Poetry
873 0 13

 

Носи от онези вратовръзки на точки,
с които можеш да си сглобиш цяло съзвездие,

нарича любовта „Джеронимо”
и всеки път, когато я открие,

се зарича да не решава кръстословици...

Въпреки това, съвсем педантично

подрежда сънищата и книгите ми...

по цветове...
Казва, че най-хубавите са сини,
защото онези на точки са подходящи
за котки,
затова и котката ми го обича повече от мен
(поне когато спи).
Сутрин, докато избира маршрута,

по който да сигне до сърцето ми,

прави най-хубавото кафе

и го подарява на съседката –

в случай, че ù омръзне да слуша Люли...

Аз му обяснявам, че musique instrumentale

е безопасно явление,

че всички уважавщи себе си пиана

имат среден педал и съвест...
(иначе не биха позволили на Стравински това,

което е причинил на пролетта...)

Докато спорим, кафето ми е готово

и топло мърка в чашата ми на точки 

Мислено проектирам стените ù в съзвездия,
а той присяда до мен с кръстословица в ръка,
гризе края на молива си
и навървя буква по буква

всички сезони,
в които сутрин

ще жадувам

ръцете ти... 

 

 

 

 


 

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??