Ребуси
Носи от онези вратовръзки на точки,
с които можеш да си сглобиш цяло съзвездие,
нарича любовта „Джеронимо”
и всеки път, когато я открие,
се зарича да не решава кръстословици...
Въпреки това, съвсем педантично
подрежда сънищата и книгите ми...
по цветове...
Казва, че най-хубавите са сини,
защото онези на точки са подходящи за котки,
затова и котката ми го обича повече от мен
(поне когато спи).
Сутрин, докато избира маршрута,
по който да сигне до сърцето ми,
прави най-хубавото кафе
и го подарява на съседката –
в случай, че ù омръзне да слуша Люли...
Аз му обяснявам, че musique instrumentale
е безопасно явление,
че всички уважавщи себе си пиана
имат среден педал и съвест...
(иначе не биха позволили на Стравински това,
което е причинил на пролетта...)
Докато спорим, кафето ми е готово
и топло мърка в чашата ми на точки…
Мислено проектирам стените ù в съзвездия,
а той присяда до мен с кръстословица в ръка,
гризе края на молива си
и навървя буква по буква
всички сезони,
в които сутрин
ще жадувам
ръцете ти...
Благодаря!
