С една шепа милувки ти замесих погача,
с щипка ревност и дозичка смях споделен,
а любов сложих много - пълна чаена чаша,
най-накрая добавих и поглед зелен.
Аромат на стаена задъхана нежност,
а за вкус - килограм непресъхваща страст,
капнах две-три сълзи, резен плаха надежда
и лъжичка мълчание, скътано в нас.
После дълго я пекох - цели двайсет години
и подклаждахме огъня с любов и инат.
Тази вкусна погача е нашето минало,
настояще и бъдеще... Нашият свят!