Nov 21, 2011, 12:53 PM

Режисирана нощ

  Poetry
808 0 4

---Режисирана нощ

Настъпва артистично вечерта.
Лунният гонг обявява
красиво начало
под златната масовка
на звездите...
Ти и аз -
единствени герои и зрители!
В гримьорната на сърцата си
заличихме следи от предишни
провалени спектакли и
неуспешни сезони.
Моето мълчание и
твоя словесен безспир
са в идеален сценичен синхрон.
Разстила се завеса от
цигарата ти -
с издишани разочарования
и вдишано ново чувство,
че тревата расте за теб
и всяко стъбълце
е желание за нежност.
Играем себе си, завладени
от мимическото съвършенство
на спокойните си лица.
И е тихо -
мисловно се аплодираме,
потънали в
безкрайния антракт
на усмивките си...

(край на първо действие)

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...