Река от амарант
Попита тихо как живея.
С очи пресътвори звезди.
Огнище кротко нареди –
не ме остави, чужд, да крея.
Искриците пилеех в здрача.
Пропих, бездънна, любовта.
Изтлял в жарта, не възроптах,
а продължих, пиян, да крача.
Ридания чертаe мрака
с камшични дъждове... Пои,
извайва с пъклени бои ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up