Река от амарант
Река от амарант
Попита тихо как живея.
С очи пресътвори звезди.
Огнище кротко нареди –
не ме остави, чужд, да крея.
Искриците пилеех в здрача.
Пропих, бездънна, любовта.
Изтлял в жарта, не възроптах,
а продължих, пиян, да крача.
Ридания чертаe мрака
с камшични дъждове... Пои,
извайва с пъклени бои
безбродна киша на съдбата.
Река от амарант* клокочи
сред кръст и камъни оброчни.
* Амарант - "Никога неповяхващо цвете" - родственик на срещащите се у нас различни видове щир. Според митологията е символ на безсмъртие; вяра; вярност; постоянство в любовта.
© Плами All rights reserved.
