Река от Огън
Река от огън, рушаща сълзи,
душата връхлита без болка.
В очите черна, искряща роса,
забравили полъха на светлината.
Листа, отминаващи, обвиват безкрая.
Вселената застива, всеки мрак умира,
когато прошепна твоето име... Сърце.
Няма край живота, когато си до мен.
И душите ни едно са в този миг,
впили устни отвъд края на дъгата.
Вик и тишина, мрак и светлина...
всичко замира, времето умира...
Река от огън, рушаща светове,
за теб ще сътворя и света ще променя.
С вихър от мечти ще те прегърна.
И от болката тук и сега... ще те отвърна.
Няма граници пред нас, когато сме едно,
няма ден и нощ обвити в хлад и топлина.
Богове сме на сълзи от вечна светлина.
Всичко е едно, ние сме едно, всичко...
... това сме Ние.
душата връхлита без болка.
В очите черна, искряща роса,
забравили полъха на светлината.
Листа, отминаващи, обвиват безкрая.
Вселената застива, всеки мрак умира,
когато прошепна твоето име... Сърце.
Няма край живота, когато си до мен.
И душите ни едно са в този миг,
впили устни отвъд края на дъгата.
Вик и тишина, мрак и светлина...
всичко замира, времето умира...
Река от огън, рушаща светове,
за теб ще сътворя и света ще променя.
С вихър от мечти ще те прегърна.
И от болката тук и сега... ще те отвърна.
Няма граници пред нас, когато сме едно,
няма ден и нощ обвити в хлад и топлина.
Богове сме на сълзи от вечна светлина.
Всичко е едно, ние сме едно, всичко...
... това сме Ние.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
