Понякога си давам сметка,
че сметките ми не излизат:
очарован от залезни гледки,
съувам изгревни илюзии.
И този ритъм на живота
между мрака и светлината,
ту търси изход към голгота,
ту ме тегли към земята.
Завръща се или ме носи
по безсънните пътеки
към нерешените въпроси
от битието на човека.
Но защо ли ми се струва,
обладан от библейски сюжети,
че Вярата с пари не се купува!
И сметките не мамят ли бюджета?!
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
