Реките....

Poetry

371 0 0

(Реките. И моретата.

И планините…)

Птицата, която сънувах каза:

когато си отида, ще оставя тука

зелените пулсиращи съзвездия.

Дърветата- и рибите- и птиците,

които не познаваш.

И страховете ще оставя тука.

И болестта да се харесаш

и да надделяваш…

О, всичко, всичко,

всичко ще оставя, за да слуша

плясъка гальовен на крилете ми,

наново породен от въздуха.

Довиждане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0