(Реките. И моретата.
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия.
Дърветата- и рибите- и птиците,
които не познаваш.
И страховете ще оставя тука.
И болестта да се харесаш
и да надделяваш…
О, всичко, всичко,
всичко ще оставя, за да слуша
плясъка гальовен на крилете ми,
наново породен от въздуха.
Довиждане!
© Петър Всички права запазени