3.04.2024 г., 13:30

Реките....

372 0 0

(Реките. И моретата.

И планините…)

Птицата, която сънувах каза:

когато си отида, ще оставя тука

зелените пулсиращи съзвездия.

Дърветата- и рибите- и птиците,

които не познаваш.

И страховете ще оставя тука.

И болестта да се харесаш

и да надделяваш…

О, всичко, всичко,

всичко ще оставя, за да слуша

плясъка гальовен на крилете ми,

наново породен от въздуха.

Довиждане!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...