Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна,
докоснала те с всички сетива.
И моля се забързаното време
да ме изчака, за да ти се насладя.
Улавям се как пулса ми забързва
и не намира начин да се укроти...
Поток от думи устата ми забързва,
но ти не знаеш, колко ме боли.
Да гледам как, към друга замечтан си...
Как сляпа е за твоите ръце...
Как любовта се лута в пространства
сама... с въпросът: „Накъде?“
И всичко е небивала измама.
И времето измислено от нас.
Оставило единствено реклама:
„Опитай! Имаш следващ шанс!“
© Валя Сотирова All rights reserved.