Добре. Решил си и си тръгваш.
Затваряш всичките врати.
Сключи си устните.
И потисни въпросите.
Решил си - хубаво....Върви.
Не си мисли за мойта сляпа нежност,
не спомняй си за моята любов!
Не си мисли за свещите, за розите червени,
а изплети им сам покров.
Не си мисли за мойта болка сляпа,
за радостта от хванатите ни ръце,
не си мисли за споделените "Обичам те", ...