Aug 9, 2012, 11:47 AM

Реквием

  Poetry
834 0 3

 

 

 

От мен животът много, много взе,

 дори и вас... на всичкото отгоре...

А някой ден - до моите нозе

ще искате със мене да говорите...

 

Тогава нещо, знам ли, може би...

ще искате последно да ми кажете?

Но няма да ви чувам аз, уви!

Дано пък този миг... за вас е важен...!

 

Но той е само миг - ще го забравите...

Дано остане споменът за мен...

Поне ви моля -  цвете да поставите!

За мен това ще бъде реквием...

 

09.08.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все някой ден ще свърши всичко тук.
    С ръка животът дава, с двете взема,
    а ние претворяваме се в звук
    и приживе си пишем реквиеми...
  • Хейййййййййй
    Какво е това?!
    Хубав реквием, но няма да умираш!!!!!!
  • човек докато е жив прави, каквото прави...
    реквиема е хубав

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...