9 авг. 2012 г., 11:47

Реквием

831 0 3

 

 

 

От мен животът много, много взе,

 дори и вас... на всичкото отгоре...

А някой ден - до моите нозе

ще искате със мене да говорите...

 

Тогава нещо, знам ли, може би...

ще искате последно да ми кажете?

Но няма да ви чувам аз, уви!

Дано пък този миг... за вас е важен...!

 

Но той е само миг - ще го забравите...

Дано остане споменът за мен...

Поне ви моля -  цвете да поставите!

За мен това ще бъде реквием...

 

09.08.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все някой ден ще свърши всичко тук.
    С ръка животът дава, с двете взема,
    а ние претворяваме се в звук
    и приживе си пишем реквиеми...
  • Хейййййййййй
    Какво е това?!
    Хубав реквием, но няма да умираш!!!!!!
  • човек докато е жив прави, каквото прави...
    реквиема е хубав

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...